понаплюнчеше

Речник на българския език

1. понаплюнчеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

понаплюнчеше е производна форма на понаплюнча (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. понаплюнчеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

понаплюнчеше е производна форма на понаплюнча (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).