бил е понаплюнчил

Речник на българския език

1. бил е понаплюнчил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е понаплюнчил е производна форма на понаплюнча (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).