понаплюнчила

Речник на българския език

1. понаплюнчила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понаплюнчила е производна форма на понаплюнча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. понаплюнчила — мин. деят. св. прич. ж. р.

понаплюнчила е производна форма на понаплюнча (мин. деят. св. прич. ж. р.).