щял съм да понаплюнча

Речник на българския език

1. щял съм да понаплюнча — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да понаплюнча е производна форма на понаплюнча (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).