беше понаплюнчил

Речник на българския език

1. беше понаплюнчил — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше понаплюнчил е производна форма на понаплюнча (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше понаплюнчил — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше понаплюнчил е производна форма на понаплюнча (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).