понаплюнчела

Речник на българския език

1. понаплюнчела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понаплюнчела е производна форма на понаплюнча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. понаплюнчела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

понаплюнчела е производна форма на понаплюнча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).