понаплюнчело е

Речник на българския език

1. понаплюнчело е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понаплюнчело е е производна форма на понаплюнча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).