изумя

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	изу-мя	изу-мим
2 лице	изу-миш	изу-ми-те
3 лице	изу-ми	изу-мят

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	изу-мих	изу-мих-ме
2 лице	изу-ми	изу-мих-те
3 лице	изу-ми	изу-ми-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	изу-мях	изу-мях-ме
2 лице	изу-ме-ше	изу-мях-те
3 лице	изу-ме-ше	изу-мя-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	изумил съм	изумила съм	изумило съм	изумили сме
2 лице	изумил си	изумила си	изумило си	изумили сте
3 лице	изумил е	изумила е	изумило е	изумили са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях изумил	бях изумила	бях изумило	бяхме изумили
2 лице	беше изумил	беше изумила	беше изумило	бяхте изумили
3 лице	беше изумил	беше изумила	беше изумило	бяха изумили

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще изумя	ще изумим
2 лице	ще изумиш	ще изумите
3 лице	ще изуми	ще изумят

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм изумил	ще съм изумила	ще съм изумило	ще сме изумили
2 лице	ще си изумил	ще си изумила	ще си изумило	ще сте изумили
3 лице	ще е изумил	ще е изумила	ще е изумило	ще са изумили

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да изумя	щяхме да изумим
2 лице	щеше да изумиш	щяхте да изумите
3 лице	щеше да изуми	щяха да изумят

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм изумил	щях да съм изумила	щях да съм изумило	щяхме да сме изумили
2 лице	щеше да си изумил	щеше да си изумила	щеше да си изумило	щяхте да сте изумили
3 лице	щеше да е изумил	щеше да е изумила	щеше да е изумило	щяха да са изумили

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	изумял съм	изумяла съм	изумяло съм	изумели сме
2 лице	изумял си	изумяла си	изумяло си	изумели сте
3 лице	изу-мял изумял е	изу-мя-ла изумяла е	изу-мя-ло изумяло е	изу-ме-ли изумели са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	изумил съм	изумила съм	изумило съм	изумили сме
2 лице	изумил си	изумила си	изумило си	изумили сте
3 лице	изу-мил изумил е	изу-ми-ла изумила е	изу-ми-ло изумило е	изу-ми-ли изумили са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм изумил	била съм изумила	било съм изумило	били сме изумили
2 лице	бил си изумил	била си изумила	било си изумило	били сте изумили
3 лице	бил изумил бил е изумил	била изумила била е изумила	било изумило било е изумило	били изумили били са изумили

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да изумя	щяла съм да изумя	щяло съм да изумя	щели сме да изумим
2 лице	щял си да изумиш	щяла си да изумиш	щяло си да изумиш	щели сте да изумите
3 лице	щял да изуми щял е да изуми	щяла да изуми щяла е да изуми	щяло да изуми щяло е да изуми	щели да изумят щели са да изумят

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм изумил	щяла съм да съм изумила	щяло съм да съм изумило	щели сме да сме изумили
2 лице	щял си да си изумил	щяла си да си изумила	щяло си да си изумило	щели сте да сте изумили
3 лице	щял да е изумил щял е да е изумил	щяла да е изумила щяла е да е изумила	щяло да е изумило щяло е да е изумило	щели да са изумили щели са да са изумили

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих изумил	бих изумила	бих изумило	бихме изумили
2 лице	би изумил	би изумила	би изумило	бихте изумили
3 лице	би изумил	би изумила	би изумило	биха изумили

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
изу-ми	изу-ме-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие

единствено число	мъжки род		изу-мен
		непълен член	изу-ме-ния
		пълен член	изу-ме-ни-ят
	женски род		изу-ме-на
		членувано	изу-ме-на-та
	среден род		изу-ме-но
		членувано	изу-ме-но-то
множествено число			изу-ме-ни
		членувано	изу-ме-ни-те

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		изу-мил
		непълен член	изу-ми-лия
		пълен член	изу-ми-ли-ят
	женски род		изу-ми-ла
		членувано	изу-ми-ла-та
	среден род		изу-ми-ло
		членувано	изу-ми-ло-то
множествено число			изу-ми-ли
		членувано	изу-ми-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	изу-мял
	женски род	изу-мя-ла
	среден род	изу-мя-ло
множествено число		изу-ме-ли