щяла съм да съм изумила

Речник на българския език

1. щяла съм да съм изумила — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да съм изумила е производна форма на изумя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).