щял да е изумил

Речник на българския език

1. щял да е изумил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да е изумил е производна форма на изумя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).