изумял си

Речник на българския език

1. изумял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изумял си е производна форма на изумя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изумял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изумял си е производна форма на изумея (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. изумял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изумял си е производна форма на изумея (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).