изумили

Речник на българския език

1. изумили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изумили е производна форма на изумя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изумили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изумили е производна форма на изумя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).