изуми

Речник на българския език

1. изуми — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изуми е производна форма на изумя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изуми — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изуми е производна форма на изумя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. изуми — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изуми е производна форма на изумя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. изуми — повелително наклонение, ед. ч.

изуми е производна форма на изумя (повелително наклонение, ед. ч.).