изумях

Речник на българския език

1. изумях — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

изумях е производна форма на изумя (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).

2. изумях — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

изумях е производна форма на изумея (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).