било съм изумило

Речник на българския език

1. било съм изумило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

било съм изумило е производна форма на изумя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).