била съм изумила

Речник на българския език

1. била съм изумила — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

била съм изумила е производна форма на изумя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).