бил изумил

Речник на българския език

1. бил изумил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил изумил е производна форма на изумя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).