изумило
1.
изумило —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
изумило
е производна форма
на изумя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
изумило —
мин. деят. св. прич. ср. р.
изумило
е производна форма
на изумя (мин. деят. св. прич. ср. р.).