изумил е

Речник на българския език

1. изумил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изумил е е производна форма на изумя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изумил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изумил е е производна форма на изумя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).