изумял съм

Речник на българския език

1. изумял съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изумял съм е производна форма на изумя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. изумял съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изумял съм е производна форма на изумея (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. изумял съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изумял съм е производна форма на изумея (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).