щяла съм да изумя

Речник на българския език

1. щяла съм да изумя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да изумя е производна форма на изумя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).