щял съм да изумя

Речник на българския език

1. щял съм да изумя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да изумя е производна форма на изумя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).