изумяло е

Речник на българския език

1. изумяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изумяло е е производна форма на изумя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изумяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изумяло е е производна форма на изумея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изумяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изумяло е е производна форма на изумея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).