изумил си

Речник на българския език

1. изумил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изумил си е производна форма на изумя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изумил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изумил си е производна форма на изумя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).