изумяла си

Речник на българския език

1. изумяла си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

изумяла си е производна форма на изумя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. изумяла си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

изумяла си е производна форма на изумея (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

3. изумяла си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

изумяла си е производна форма на изумея (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).