щяло съм да изумя

Речник на българския език

1. щяло съм да изумя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да изумя е производна форма на изумя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).