изумяло съм

Речник на българския език

1. изумяло съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

изумяло съм е производна форма на изумя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. изумяло съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

изумяло съм е производна форма на изумея (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. изумяло съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

изумяло съм е производна форма на изумея (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).