изумяхте

Речник на българския език

1. изумяхте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

изумяхте е производна форма на изумя (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).

2. изумяхте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

изумяхте е производна форма на изумея (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).