изумяла

Речник на българския език

1. изумяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изумяла е производна форма на изумя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изумяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изумяла е производна форма на изумя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).

3. изумяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изумяла е производна форма на изумея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

4. изумяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

изумяла е производна форма на изумея (мин. деят. св. прич. ж. р.).