изумило си

Речник на българския език

1. изумило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изумило си е производна форма на изумя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. изумило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изумило си е производна форма на изумя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).