изумила си

Речник на българския език

1. изумила си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

изумила си е производна форма на изумя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. изумила си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

изумила си е производна форма на изумя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).