самообвиня

Речник на българския език

самообвиня преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • самообвинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице са-мо-об-ви-ня са-мо-об-ви-ним
2 лице са-мо-об-ви-ниш са-мо-об-ви-ни-те
3 лице са-мо-об-ви-ни са-мо-об-ви-нят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице са-мо-об-ви-них са-мо-об-ви-них-ме
2 лице са-мо-об-ви-ни са-мо-об-ви-них-те
3 лице са-мо-об-ви-ни са-мо-об-ви-ни-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице са-мо-об-ви-нях са-мо-об-ви-нях-ме
2 лице са-мо-об-ви-не-ше са-мо-об-ви-нях-те
3 лице са-мо-об-ви-не-ше са-мо-об-ви-ня-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице самообвинил съм самообвинила съм самообвинило съм самообвинили сме
2 лице самообвинил си самообвинила си самообвинило си самообвинили сте
3 лице самообвинил е самообвинила е самообвинило е самообвинили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях самообвинил бях самообвинила бях самообвинило бяхме самообвинили
2 лице беше самообвинил беше самообвинила беше самообвинило бяхте самообвинили
3 лице беше самообвинил беше самообвинила беше самообвинило бяха самообвинили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще самообвиня ще самообвиним
2 лице ще самообвиниш ще самообвините
3 лице ще самообвини ще самообвинят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм самообвинил ще съм самообвинила ще съм самообвинило ще сме самообвинили
2 лице ще си самообвинил ще си самообвинила ще си самообвинило ще сте самообвинили
3 лице ще е самообвинил ще е самообвинила ще е самообвинило ще са самообвинили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да самообвиня щяхме да самообвиним
2 лице щеше да самообвиниш щяхте да самообвините
3 лице щеше да самообвини щяха да самообвинят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм самообвинил щях да съм самообвинила щях да съм самообвинило щяхме да сме самообвинили
2 лице щеше да си самообвинил щеше да си самообвинила щеше да си самообвинило щяхте да сте самообвинили
3 лице щеше да е самообвинил щеше да е самообвинила щеше да е самообвинило щяха да са самообвинили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице самообвинял съм самообвиняла съм самообвиняло съм самообвинели сме
2 лице самообвинял си самообвиняла си самообвиняло си самообвинели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице самообвинил съм самообвинила съм самообвинило съм самообвинили сме
2 лице самообвинил си самообвинила си самообвинило си самообвинили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм самообвинил била съм самообвинила било съм самообвинило били сме самообвинили
2 лице бил си самообвинил била си самообвинила било си самообвинило били сте самообвинили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да самообвиня щяла съм да самообвиня щяло съм да самообвиня щели сме да самообвиним
2 лице щял си да самообвиниш щяла си да самообвиниш щяло си да самообвиниш щели сте да самообвините
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм самообвинил щяла съм да съм самообвинила щяло съм да съм самообвинило щели сме да сме самообвинили
2 лице щял си да си самообвинил щяла си да си самообвинила щяло си да си самообвинило щели сте да сте самообвинили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих самообвинил бих самообвинила бих самообвинило бихме самообвинили
2 лице би самообвинил би самообвинила би самообвинило бихте самообвинили
3 лице би самообвинил би самообвинила би самообвинило биха самообвинили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
са-мо-об-ви-ни са-мо-об-ви-не-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род са-мо-об-ви-нен
непълен член са-мо-об-ви-не-ния
пълен член са-мо-об-ви-не-ни-ят
женски род са-мо-об-ви-не-на
членувано са-мо-об-ви-не-на-та
среден род са-мо-об-ви-не-но
членувано са-мо-об-ви-не-но-то
множествено число са-мо-об-ви-не-ни
членувано са-мо-об-ви-не-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род са-мо-об-ви-нил
непълен член са-мо-об-ви-ни-лия
пълен член са-мо-об-ви-ни-ли-ят
женски род са-мо-об-ви-ни-ла
членувано са-мо-об-ви-ни-ла-та
среден род са-мо-об-ви-ни-ло
членувано са-мо-об-ви-ни-ло-то
множествено число са-мо-об-ви-ни-ли
членувано са-мо-об-ви-ни-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род са-мо-об-ви-нял
женски род са-мо-об-ви-ня-ла
среден род са-мо-об-ви-ня-ло
множествено число са-мо-об-ви-не-ли