самообвиняла

Речник на българския език

1. самообвиняла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самообвиняла е производна форма на самообвиня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самообвиняла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

самообвиняла е производна форма на самообвиня (мин. деят. несв. прич. ж. р.).