било е самообвинило

Речник на българския език

1. било е самообвинило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било е самообвинило е производна форма на самообвиня (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).