самообвинеше

Речник на българския език

1. самообвинеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

самообвинеше е производна форма на самообвиня (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. самообвинеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

самообвинеше е производна форма на самообвиня (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).