бил си самообвинил

Речник на българския език

1. бил си самообвинил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

бил си самообвинил е производна форма на самообвиня (преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).