самообвинило съм

Речник на българския език

1. самообвинило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самообвинило съм е производна форма на самообвиня (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. самообвинило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самообвинило съм е производна форма на самообвиня (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).