бил е самообвинил

Речник на българския език

1. бил е самообвинил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е самообвинил е производна форма на самообвиня (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).