беше самообвинил

Речник на българския език

1. беше самообвинил — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше самообвинил е производна форма на самообвиня (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше самообвинил — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше самообвинил е производна форма на самообвиня (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).