самообвинила си

Речник на българския език

1. самообвинила си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

самообвинила си е производна форма на самообвиня (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. самообвинила си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

самообвинила си е производна форма на самообвиня (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).