самообвинила

Речник на българския език

1. самообвинила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самообвинила е производна форма на самообвиня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самообвинила — мин. деят. св. прич. ж. р.

самообвинила е производна форма на самообвиня (мин. деят. св. прич. ж. р.).