самообвиняло си

Речник на българския език

1. самообвиняло си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самообвиняло си е производна форма на самообвиня (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).