самообвинял

Речник на българския език

1. самообвинял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самообвинял е производна форма на самообвиня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самообвинял — мин. деят. несв. прич. м. р.

самообвинял е производна форма на самообвиня (мин. деят. несв. прич. м. р.).