самообвини

Речник на българския език

1. самообвини — сег. вр., 3 л., ед. ч.

самообвини е производна форма на самообвиня (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. самообвини — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

самообвини е производна форма на самообвиня (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. самообвини — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

самообвини е производна форма на самообвиня (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. самообвини — повелително наклонение, ед. ч.

самообвини е производна форма на самообвиня (повелително наклонение, ед. ч.).