бил съм самообвинил

Речник на българския език

1. бил съм самообвинил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм самообвинил е производна форма на самообвиня (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).