самообвинил е

Речник на българския език

1. самообвинил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самообвинил е е производна форма на самообвиня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самообвинил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самообвинил е е производна форма на самообвиня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).