самообвинило си

Речник на българския език

1. самообвинило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самообвинило си е производна форма на самообвиня (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. самообвинило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самообвинило си е производна форма на самообвиня (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).