самообвинила е

Речник на българския език

1. самообвинила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самообвинила е е производна форма на самообвиня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самообвинила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самообвинила е е производна форма на самообвиня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).