щял съм да съм самообвинил

Речник на българския език

1. щял съм да съм самообвинил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм самообвинил е производна форма на самообвиня (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).