самообвинило е

Речник на българския език

1. самообвинило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самообвинило е е производна форма на самообвиня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самообвинило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самообвинило е е производна форма на самообвиня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).